Магнетизмът, който той носи, оставя присъствие и до този ден. Това го прави безсмъртен…
Поклон.
*** *** ***
Аз страдам. И в самозабвението на труда,
и в саморазяждането на покоя, —
на битието в зноя,
на извънсветовни блянове в студа —
кога летя, когато падам,
аз страдам.
Издигам ли се — дигам се, под мен
по-страшна бездната да зине;
литна ли стремглав надоле устремен,
душа копней на светло да почине.
И винаги напред, и всякога надиря…
Аз вечно диря.
И страдам. Аз презрях
радостите на живота. Страдам
в доброто ясно — в тъмен грях
когато падам,
аз страдам.
И търся. И в страдание живот се изхаби,
да търся — все страданието, може би.